– Г-жо Стоянова, Община Казанлък се присъединява към регионалното партньорство в подкрепа на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032. Какво е най-важното, с което Казанлък ще допринесе за каузата и какви нови възможности за културно сътрудничество между общините виждате?

– Ние гледаме на тази кандидатура в по-широк план. Европа се основава на общи ценности, но и на запазване на историческото и културно многообразие на регионите. Затова Казанлък няма да участва просто на олимпийския принцип. Ще търсим такава добавена стойност, която да покаже

колко многопластов, наситен с уникални традиции, с царственост и с несломим освобожденски дух е нашият край

Ако партньорският ни проект бъде избран, в България ще дойдат хора, които може никога да не са били в страната ни. Когато си тръгват, те трябва да бъдат доволни от видяното и щастливи от преживяното. Казанлък може да предостави много и от двете. През годините често сме чували, че хората си тръгват щастливи от Празника на розата, от Празниците в Долината на тракийските царе и т.н. Затова помежду ни започнахме да го наричаме „Градът на щастието“. Сигурна съм, че казанлъчани ще се съгласят с това.

Разбира се, подготвяме идейна концепция, която ще изпратим в Стара Загора и която ще залегне в основния проект. Правим срещи с всички културни институции в града. Обсъждаме идеи как той да бъде представен. Сред обсъжданите акценти са средновековното и тракийското културно-историческо наследство на региона, традициите по розоварене и

изграждане на велоалея, която да свързва Стара Загора, Казанлък и Бузлуджа

През 2032 г. вече ще имаме реновиран паметник на Шипка, който също ще посреща хората и ще ги изпраща с разказ за героизма на българите.

Разгледахме и възможности за развитие на литературен туризъм, свързан с Чудомир, Пеньо Пенев и Пейо Яворов, популяризиране на замиращите занаяти и разширяване на сътрудничеството с побратимените градове. Като потенциалните туристически обекти се очертаха Тракийската гробница, Чернишова могила, Бузово кале и мегалитът. Имаше идея и да бъде разработена и темата за Енинския апостол – един от най-ценните паметници на българската средновековна книжнина.

Европейската столица на културата е

възможност за целия ни регион не просто да покаже красотата си, а да утвърди пред Европа силна и запомняща се идентичност

Долината на Тракийските царе може да стане задължителна дестинация за всеки турист и ние ще положим всички усилия да го постигнем.

– Казанлък традиционно е един от силните индустриални центрове в региона. През август 2026 г. започна изграждането на довеждащата инфраструктура на новата Индустриална зона, която трябва да бъде готова през 2027 г. Какви инвеститори искате да привлечете в нея и кои са секторите, които според Вас имат най-голям потенциал за развитие в община Казанлък?

– Проектът, за който говорите, е част от стратегията ни за развитие на икономическата инфраструктура в общината. Това е в пряка връзка с разкриването на нови работни места и повишаване на доходите на жителите. За привличането на сериозни инвеститори е необходимо от една страна да разполагаме с възможни терени и т.нар. довеждаща инфраструктура – пътища, които да осигурят транспортната свързаност, ВиК и електроинсталации, пречиствателни станции, паркинги и т.н. От друга страна,

от години развиваме професионалното образование, така че не само местните бизнеси, но и бъдещите инвеститори да предпочетат Казанлък заради наличието на подготвени кадри

Действително в последните години градът ни е най-силен в машиностроенето, оръжейната и хидравличната индустрия. Непрекъснато развиваме Казанлък и като туристическа дестинация. Въпреки това правим стъпки към постигане на т.нар. интелигентна индустриализация – да създадем условия за свързването на бизнеса с научните среди. Това е съвременната формула за създаване на иновативни продукти и услуги. Част от местата, в които може да се осъществи тази връзка, са индустриалните зони и паркове.

Надявам се скоро да можем да се похвалим и с модерен Център за върхови постижения в областта на отбраната

Той ще се фокусира върху критичните технологии, системи за възобновяема енергия и наноматериали. Освен това ще бъде регионален център за трансфер на знания и технологии. Тоест, ще разпространява научните достижения сред бизнесите в региона.

В момента отбранителната индустрия е сред приоритетите на Европейската комисия. Една от целите на Европа е да създаде собствен капацитет в отбранителните способности. Вярвам, че България може да стане силен иновационен хъб, а Казанлък да има водещи позиции.

В същото време се надяваме

с новата индустриална зона да можем да привлечем и високотехнологични бизнеси, които да създават висока добавена стойност за общината

Те могат да са в най-различни области – както свързани с електроника, така и с изкуствен интелект, креативна и рекреативна индустрия и т.н. Имаме и Институт по розата и етеричномаслените култури, който има капацитета да подпомага развитието на местните производители на козметични продукти.

– Казанлък е утвърдена туристическа дестинация, която съчетава Долината на розите, Долината на тракийските царе и богат културен календар. Кои са следващите стъпки, които ще превърнат това наследство в още по-силен целогодишен туристически продукт?

– Казанлък вече има нещо, което много дестинации тепърва се опитват да изградят – разпознаваема идентичност. Имаме Долината на розите, Долината на тракийските царе, Тракийската гробница, археологическия комплекс „Долината на тракийските царе“, музеите, фестивалите и културните събития през цялата година.

Само през последната година туристическите обекти в общината са посетени от над 223 хиляди души, а гостите ни идват от 115 държави

Това показва, че интересът към Казанлък е сериозен. Следващата ни задача е да превърнем този интерес в по-дълъг престой и в цялостно преживяване.

Всъщност, ако погледнем календара ни, виждаме, че Казанлък има потенциал да бъде интересен през всички сезони. Годината започва с Чудомировите празници, които събират театър, музика, литература и визуални изкуства. След това идва Празникът на розата – най-разпознаваемото събитие на Казанлък, който вече далеч надхвърля традиционния розобер. През 2026 г. кулминационните събития бяха между 5 и 7 юни, а туристическият интерес към празника е международен. Вече гледаме и към следващото издание на Празника на розата през 2027 г.

През лятото имаме възможност да развиваме още по-силно Празниците в Долината на тракийските царе – опера на брега на язовир „Копринка“, джаз, вино, научни и културни събития.

Това е изключително силен модел, защото показва как археологическото наследство може да бъде сцена за съвременната култура

Много важна роля има и новият археокомплекс „Долината на тракийските царе“. Там вече не говорим само за това туристът да види един археологически обект. Създаваме преживяване – демонстрации на занаяти, стрелба с лък, древни бойни изкуства, образователни програми, VR технологии, интерактивни занимания и събития. Само през последната година там има сериозен ръст на посещенията и интереса към различните услуги и преживявания.

Имаме и силни събития в края на годината – Музикалните празници „Петко Стайнов“, които традиционно се провеждат в края на ноември и около 1 декември – рождения ден на големия казанлъшки композитор. След тях идва и Коледарският фестивал, който превръща традицията и фолклора в живо градско преживяване и показва, че културният календар на Казанлък продължава да бъде активен и през зимата. Тоест, имаме събития през пролетта, лятото, есента и зимата. Следващата стъпка е да ги свържем с останалите туристически ресурси на града.

Туристът, който идва за розите, получава предложение да посети Тракийската гробница, музеите и археокомплекса. Този, който идва за тракийското наследство, трябва да има причина да остане за опера, джаз, вино, местна кухня или друго културно събитие.

А човекът, който идва за конкретен фестивал, трябва да открие целия Казанлък

Затова работим в посока на тематични маршрути, комбинирани билети, дигитални решения, интерактивни преживявания и по-тясна работа с туроператори, хотелиери, ресторантьори, винопроизводители и културни институции.

Искаме да превърнем отделните ни богатства в единен продукт. Розите, траките, гробниците, музеите, Севтополис, културата, виното, гастрономията и съвременните технологии трябва да работят заедно.

Целта е ясна – човек да дойде в Казанлък заради розите, траките, операта, музиката или някой от фестивалите, но да остане заради цялото преживяване „Казанлък – Градът на щастието“.

– Какво е мястото на културата в дългосрочната Ви визия за развитието на Казанлък, включително и като възможност за развитие на съвременното изкуство, на творческите индустрии, за привличане и задържане на младите хора в общината?

– За мен културата не е само част от туристическия продукт.

Културата е един от стълбовете на развитието на Казанлък и важна част от средата, в която хората живеят, работят и отглеждат децата си

Имаме огромно наследство, което трябва да пазим – Тракийската гробница, музеите, Чудомир, Художествената галерия, Музея на фотографията, читалищата, традициите. Но ако искаме Казанлък да бъде жив град, не можем само да съхраняваме културата. Трябва и да създаваме нова култура.

Затова за мен е особено важна връзката между наследството и съвременното изкуство. Вече имаме конкретни примери. Музеят на фотографията създава възможности за изложби, обучения и творчески работилници. В изложбена зала „Иван Милев“ представяме съвременно българско изкуство и даваме пространство на млади и утвърдени автори.

Имаме и много показателен пример с проекта „Чудомир – 3D mapping спектакли за новото поколение“

при който творчеството на Чудомир беше представено чрез дигитални технологии, анимация, звук и съвременен визуален език. Това е точно връзката, която търсим – да пазим наследството, но да го говорим на езика на новото поколение.

Същото се случва и в археокомплекса „Долината на тракийските царе“. Там съчетаваме история и археология с VR, интерактивни програми, занаяти, възстановки и съвременни форми на представяне. По този начин едно много древно наследство става интересно и разбираемо за децата и младите хора.

Тук виждам и огромен потенциал за развитие на творческите индустрии – фотография, кино, музика, дизайн, дигитално изкуство, фестивален мениджмънт, културен туризъм, дигитални и интерактивни технологии, VR и нови начини за представяне на историческото наследство.

И най-важното – това е възможност за младите хора.

Не искаме младият човек да вижда Казанлък само като място, от което трябва да замине, за да се развива

Искаме да му дадем причина да остане, да се върне или да избере Казанлък като място, в което може да създава.

Вече правим конкретни стъпки. В археокомплекса например бяха включени гимназисти в стажантска програма, в която те се запознаха с реалната работа – от туристическо обслужване и дигитални технологии до история, археология и комуникация с международни посетители. Работим и за партньорства с университети, за практики, семинари и обучения в сферата на туризма, изкуството и културния мениджмънт.

Това е важно, защото

културата може да бъде едновременно образование, професия и икономическа възможност

Работим по създаването на филиали на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и Тракийския университет. В тях ще започнат да се обучават студенти в специалност „Медицинска сестра“, както и в други специалности от направление „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“.

Искаме Казанлък да бъде не само място, което си струва да посетиш, а място, в което си струва да живееш, да работиш, да се развиваш и да създаваш. Затова и бързото решение на инфраструктурата – училища, детски градини, ясли, пътища, свързаност, включително с велоалеи, са особено важни за качеството на живот. Само веоалеите на територията на общината са 42 км и свързват почти всяко населено място с града.

– На 5 октомври Стара Загора отбелязва своя празник. Какво бихте пожелали на жителите на града и какво послание бихте отправили към Стара Загора – като съседен град и партньор в развитието на региона?

– За празника на Стара Загора желая здраве, увереност и благоденствие! Нека старозагорци да обичат и пазят града си такъв, какъвто го познават – с неговата история, традиции и дух. Вярвам, че най-голямото богатство на един град са хората, които го носят в сърцето си. Затова смятам, че и Стара Загора, и Казанлък винаги ще бъдат наистина богати градове.

С екипа на кмета на Стара Загора г-н Живко Тодоров гледаме на нашите градове като едно цяло. Един регион с най-големият принос в брутния вътрешен продукт на страната след София и Варна

Заедно споделяме общи проекти в развитието на градовете ни и това е ключът за успеха на нашия регион.

На кмета и неговия екип желая устременост, борбеност, вяра и успех във всички усилия да налагат Стара Загора и региона на картата на България като най-бързо развиващ се и проспериращ регион в страната!

На старозагорци пожелавам да са здрави, задружни и да се гордеят с привилегията да творят, създават и живеят в един от най-красивите градове на България!

NBP.bg