Затова и каузата на вестник „Долина” през новото десетилетие е: Мисия: Да бъдеш човек!

С Галина Стоянова ще си говорим за ролята на жените в политиката, за любовта и поезията, за мисията да бъдеш човек и да си целунат от Бога да носиш светлината и любовта в себе си: 

- г-жо Стоянова, вие сте един от първите гости за Новата 2020 година на страниците на вестник „Долина”. Искам да започна това интервю с уговорката, че с Вас ще си говорим не в качеството Ви на кмет на Община Казанлък, а като жена в българската политика, като човек – част от българския народ и като Галина Стоянова. Каузата на вестник „Долина” през новото десетилетие е: Мисия: Да бъдеш човек! Как бихте продължили: Мисия: Да бъдеш човек…

- ... е дар, който цял живот изплащаш.

- Като един от първите ни гости на страниците на „Долина” за 2020 година какво послание бихте отправили към нашия екип, към нашите читатели и българския народ?

- 2020 година е белязана, знакова година, на нас ни е писано да я изпълним със съдържание: нека я бележим с делата си, така че да ни донесе здраве и много любов, за да остане сътвореното от всеки от нас добро за вековете!

- Каква е силата на жените в политиката?

- Политиката изисква еднакво от мъжете и женитие, но жените са по-дипломатични, обединяващи и загрижени за последствията от своите решения. Което ги прави и по-успешни и по-добре приети от гражданите, с по-голям процент доверие.

- Има ли жена-политик българка или в световен мащаб, която за вас е еталон в политиката – реторика, протокол, имидж – като цяло в политиката?

- От българките съм се учила от всички, но най-много харесвам г-жа Меглена Плугчиева. Тя се отличава с много голяма сърдечност, освен с експертност, което в политиката е голяма рядкост.

- Днес като че ли политиците повече говорят, отколкото да слушат избирателите. Смятате ли, че е нарушен балансът на чуваемостта и комуникацията между политиците и гражданите?

- Беше време, когато политиците говореха без да чуват, но благодарение на социалните мрежи гражданите все повече използват силата си, за да им напомнят, че те са движещата сила и от тях все повече ще зависи посоката на развитие. И политиците, виждате, че започнаха да се опитват да им отговарят там. Разбира се, и това е една крайност, която скоро ще се промени, защото тя стимулира популизма на политиците. Трябва баланс, а той е във взаимното разбиране, че ако се чуваме, ще има повече верни решения с дългосрочен характер.

- Властта изхабява и уморява ли…

- Това е една изхабена мантра, без съдържание, която аз лично не споделям.

- Какво взема и какво дава политиката…

 - Нищо не взима и нищо не дава, ако не приемаш политиката като самоцел! Това е просто твоята част от живота, за която си избрал или си посочен да се грижиш и отговаряш, освен за своята и за много други човешки съдби. Ако имаш морални и почтени житейски принципи, то и в този отрязък от живота си ще ги спазваш, ако не – то така безцелно ще изживееш целия си житейски път.

- Г-жо Стоянова, има ли любов в политиката?

- Да, категорично! Защото всеки ден от живота си трябва да живеем с любов, най-големия ни дар от Бога

- За Вас любовта е …

 - Дар от Бога!

- За какво мечтае Галина?

- Мечтая за най-истинските неща – здраве, добри деца, благословени внуци и спокойни старини.

- Ще открехна една завеса пред читателите, с Вас сме си говорили за книги, които сме чели и знам, че сте ценител на поезията … Ще разкриете ли една част от душата на Галина чрез любим стих …

ПРОВИНЦИЯ

На Ганчо Пехливанов

Еднакво е, когато ръкопляскат –

или размахват пръстче за поука.

Отдавна съм приела като ласка

плесницата на уличната клюка.

Защото имам по-сериозни грижи

от суетата да ви се харесам.

Аз трявба и да гледам – и да виждам.

Освен това – да ми се пеят песни.

А пък за песен трябва да е чисто

и светло пред очите и в душата.

Понякога наистина ми писва

да ви броя – приятел след предател...

И затова, каквито сте – такива,

в неделя изпълзели на площада.

Аз просто преминавам и отивам

на срещата със следващата младост.

Защото есента ми е красива.

(И още на любимия съм мила).

А нежността, която ви убива,

отдавна в моя дом съм приютила.

Защото и небето притъмнява,

когато му потъна във очите –

вместо плесник (простете) – ви прощавам.

Но зная, че не можете да спите.

Камелия Кондова

Интервюто направи: Яница Станчева